тъга и самота

ledeno_momi4e (Милена)
22 18

29.08.2008 г., 14:46 ч.

Поезия » Любовна

2719 0 2

Нека остане самота някъде

във вечността,

нека бъде само светлина

след мен на тази земя,

нека няма злоба и лъжа,

когато оставаш пак без любовта.

Знам, че само мрак и пустота

остава в ограбената ми душа,

пясъчен часовник времето отмерва,

а тъгата в самотата със сълзи измерва.

Как искам истински да ме прегърнеш

и надеждата в живота да ми върнеш,

но парещата болка сякаш ме изгаря,

когато горчиви думи устата изговаря,

защо ли не спирам да се надявам,

а всъщност продължавам да страдам

и защо ли изобщо да живея,

когато не мога да се смея?

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

idi (Ин Вел)

2008-08-29T21:55:57+03:00

Тъжен, много тъжен стих! Но така е, когато истински обичаш! Чудесен стих! Поздравления!!!
velvet (Андреа Емилова)

2008-08-29T15:31:29+03:00

Ех... мила, така е понякога... хубав стих си написала, много хубав... влюбен, изстрадан... пишеш с душата си, това ми харесва.