тъга и самота
Нека остане самота някъде
във вечността,
нека бъде само светлина
след мен на тази земя,
нека няма злоба и лъжа,
когато оставаш пак без любовта.
Знам, че само мрак и пустота
остава в ограбената ми душа,
пясъчен часовник времето отмерва,
а тъгата в самотата със сълзи измерва.
Как искам истински да ме прегърнеш
и надеждата в живота да ми върнеш,
но парещата болка сякаш ме изгаря,
когато горчиви думи устата изговаря,
защо ли не спирам да се надявам,
а всъщност продължавам да страдам
и защо ли изобщо да живея,
когато не мога да се смея?
© Милена All rights reserved.
