ledeno_momi4e (Милена)
22 18
Aug 29, 2008, 2:46 PM

тъга и самота 

  Poetry » Love
2734 0 2

 

Нека остане самота някъде

във вечността,

нека бъде само светлина

след мен на тази земя,

нека няма злоба и лъжа,

когато оставаш пак без любовта.

Знам, че само мрак и пустота

остава в ограбената ми душа,

пясъчен часовник времето отмерва,

а тъгата в самотата със сълзи измерва.

Как искам истински да ме прегърнеш

и надеждата в живота да ми върнеш,

но парещата болка сякаш ме изгаря,

когато горчиви думи устата изговаря,

защо ли не спирам да се надявам,

а всъщност продължавам да страдам

и защо ли изобщо да живея,

когато не мога да се смея?

© Милена All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Тъжен, много тъжен стих! Но така е, когато истински обичаш! Чудесен стих! Поздравления!!!
  • Ех... мила, така е понякога... хубав стих си написала, много хубав... влюбен, изстрадан... пишеш с душата си, това ми харесва.
Random works
: ??:??