27.04.2004 г., 18:09

Тъга и Самота това са моите приятелки сега

2.5K 1 2

Къде си?
Защо те няма,
да ме прегърнеш и
да ме целунеш.

Къде си?
Защо не можеш
да ме гледаш как раста?

Къде си?
Защо ме остави сама?

Седя сега
при своите приятелки-Тъгa и Самота.

Не искам да съм будна,
не искам и да спя.
Будна ли съм страдам
че те нямам,
а заспя ли-сънувам те
и страдам.

Седя сега и разказвам на Тъгa
какво е самота...
А тя по мрачна от ноща,
проронва сълза и се прибира у дома-в моята душа.

Седя сега и разказвам на Самота
какво е тъгa.
А тя не разбира
и все по-надълбоко отива.

Тъгa и Самота
с тях ме остави да страдам сега!
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Инес Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прочетох внимателно всичките ти досега представени творби. Наистина има още много недообмислени и недоизпипани неща, но виждам един доста голям потенциал в тебе. Препоръките и коментарийте на Иван напълно се покриват с моето мнение. В някои от стихотворенията открих много интересни мисли, дори на места доста зряли за едно 14 годишно момиче.Продължавай да пишеш и се опитай да римуваш през ред, да постигнеш единство и ритъм, да употребяваш малко думи,но с голямо съдържание.Като цяло виждам едно добро бъдеще на твоите творби. Имаш интересни идеи,разработвай ги.Не считай думите ми като критика,а като прероръки с най-добри чувства. Поздравления и пожелания за много успех!
  • Браво.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...