Тъгата не обича да говори,
на тъмно с тишината се прегръща,
страхува се да е сред много хора
и погледа си настрани обръща.
Тъгата е измамница голяма,
представя се за мила и добричка.
Развееш ли пред нея бяло знаме,
тя постепенно ти отнема всичко.
Примамва те да споделиш душата,
а после май не бърза да си тръгне.
Не ставай роб на празни постулати
и не изгаряй чувствата до въглен.
☆☆☆
Не я харесвам, кара ме да плача
и да забравя, че съм слънчогледна.
На радостта от топлата погача
аз искам да раздавам до последно.
© Nina Sarieva Всички права запазени