14.06.2023 г., 21:21

Тъгата

528 2 9

Тъгата не обича да говори, 

на тъмно с тишината се прегръща, 

страхува се да е сред много хора 

и погледа си настрани обръща. 

 

Тъгата е измамница голяма, 

представя се за мила и добричка. 

Развееш ли пред нея бяло знаме, 

тя постепенно ти отнема всичко. 

 

Примамва те да споделиш душата, 

а после май не бърза да си тръгне. 

Не ставай роб на празни постулати 

и не изгаряй чувствата до въглен. 

 

☆☆☆

Не я харесвам, кара ме да плача 

и да забравя, че съм слънчогледна. 

На радостта от топлата погача 

аз искам да раздавам до последно. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е. Благодаря, че намина,Петя!
  • Страхотно, благодаря Сенилга, за превода!
  • Дуже гарно! Спробувала це почути на українській
    "Тъгата не обича да говори,
    на тъмно с тишината се прегръща,
    страхува се да е сред много хора
    и погледа си настрани обръща."

    Нудьга не дуже любить говорити
    до тиші горнеться у темряві повік
    її серед людей не пережити -
    лякається і дивиться убік
  • Наде, благодаря!
  • Разкош!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...