ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
XXIII. Тъгата е…
Тъгата е, когато се отделяш
от лоното на моите обятия,
отиваща си в есенна неделя
тъй близка и безкрайно непозната…
Тъгата е сукалче разревано,
изтръгнато от майчината бозка.
Луната, изтърколена в зарана,
от края на небесната рогозка.
Тъгата е залутаният вятър,
пилеещ се сред зинали чукари.
Целувка на раздяла, от която
сърцето ми немедлено изгаря!…
Тъгата е възтъмната ми стая,
в която до припадък те събличах.
И болката, че истински не зная,
достоен ли съм ти да ме обичаш!…
Тъгата е баладата на бис,
която несъзнавано извиквам.
Изхвърленият нейде ръкопис
с послание за теб като реликва…
Тя сякаш е последния рефрен
от щурчова симфония преди зима.
Тъгата - половинка е от мен,
която ти отнемаш ми, любима!
08.10.2023 г.
Владислав Недялков
© Владислав Недялков Всички права запазени