26.02.2009 г., 20:24

Тъгата - моят славен дом

1.3K 0 2
Казват, че обичал ли си някога,
след него празнота стои,
по-силна любовта от всякога,
теб може силно да огорчи.

Казват, че след като си тръгне,
тъгата спира да кърви,
лееш сълзи подир сълзи,
сърцето спира да тупти.

Казват, че погледът неясен,
празнота добива той
и сякаш пристъп ужасен
обвива сърцето в покой.

Казват, че в един момент сълзите
спират да текат отвън,
болката се вплита
и те в сърцето падат като гръм.

Казват, че любовта не съществува,
че обичал си напразно ти,
че той или тя не тъгува,
както ти, когато те боли.

Казват, че надеждите ти са празни,
че няма смисъл да си тук,
че сълзите ти никому не са важни,
че превърнал си се в отпадъци, в боклук.

Нека те да не вярват,
че всичко може да се промени,
нека да не спират да бягат
от горещите сълзи.

Нека нивга да не знаят
какво значи да боли,
да не видят ада в рая
както, когато си тръгна ти.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нора Флорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...