Тъгата - моят славен дом
Казват, че обичал ли си някога,
след него празнота стои,
по-силна любовта от всякога,
теб може силно да огорчи.
Казват, че след като си тръгне,
тъгата спира да кърви,
лееш сълзи подир сълзи,
сърцето спира да тупти.
Казват, че погледът неясен,
празнота добива той
и сякаш пристъп ужасен
обвива сърцето в покой.
Казват, че в един момент сълзите
спират да текат отвън,
болката се вплита
и те в сърцето падат като гръм.
Казват, че любовта не съществува,
че обичал си напразно ти,
че той или тя не тъгува,
както ти, когато те боли.
Казват, че надеждите ти са празни,
че няма смисъл да си тук,
че сълзите ти никому не са важни,
че превърнал си се в отпадъци, в боклук.
Нека те да не вярват,
че всичко може да се промени,
нека да не спират да бягат
от горещите сълзи.
Нека нивга да не знаят
какво значи да боли,
да не видят ада в рая
както, когато си тръгна ти.
след него празнота стои,
по-силна любовта от всякога,
теб може силно да огорчи.
Казват, че след като си тръгне,
тъгата спира да кърви,
лееш сълзи подир сълзи,
сърцето спира да тупти.
Казват, че погледът неясен,
празнота добива той
и сякаш пристъп ужасен
обвива сърцето в покой.
Казват, че в един момент сълзите
спират да текат отвън,
болката се вплита
и те в сърцето падат като гръм.
Казват, че любовта не съществува,
че обичал си напразно ти,
че той или тя не тъгува,
както ти, когато те боли.
Казват, че надеждите ти са празни,
че няма смисъл да си тук,
че сълзите ти никому не са важни,
че превърнал си се в отпадъци, в боклук.
Нека те да не вярват,
че всичко може да се промени,
нека да не спират да бягат
от горещите сълзи.
Нека нивга да не знаят
какво значи да боли,
да не видят ада в рая
както, когато си тръгна ти.
© Нора Флорова All rights reserved.
