Тъгата не иска да си тръгне,
в мен вкопчила се е като товар.
Живота ми ще преобърне,
за да вземе моите мечти и моят блян!
Опитах мъката си да прогоня,
но объркана съм вече аз -
как ли да се разпозная
сред хилядите между нас?
Къде остана този път?!
Мъглата прави ги еднакви
и всеки път е кръстопът
до мечтите ми разляни!
© Светлана Николова Всички права запазени