Тъгата не иска да си тръгне,
в мен вкопчила се е като товар.
Живота ми ще преобърне,
за да вземе моите мечти и моят блян!
Опитах мъката си да прогоня,
но объркана съм вече аз -
как ли да се разпозная
сред хилядите между нас?
Къде остана този път?!
Мъглата прави ги еднакви
и всеки път е кръстопът
до мечтите ми разляни!
© Светлана Николова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
