15.06.2019 г., 12:50

Тъгува Музата за мъртвите поети

421 6 12

Далече някъде, където няма разстояния, 

тъгува Музата за мъртвите поети,

а търсят я слепци със поетична мания

да вържат с рими няколко куплети... 

 

Не гони никой, всекиго приема,

дори лишените от нежния й дар,

и влага себе си в поредната поема, 

но на избраните е истински другар!...

 

Те са малцина, но в тях гори стихия, 

и точно в нея тя наистина живее, 

а те живеят с нейната магия, 

и симбиозата им, като Слънце грее. 

 

* * * 

 

Тъгува Музата за мъртвите поети, 

с надежда гледа новите такива, 

защото само в техните куплети 

тя може да усети, че е жива!

 

 

31.01.2015.

 

Георги Каменов 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми заключението ти, neranimo.
    Благодаря и на теб за включването в коментарите ми тук.
  • В случая все пак мисля, че е жива, Мариела, но естествено, всеки има право на мнение.
    Благодаря за твоето.
  • Жива ли? Не бох казала... Вече не...
  • Страхотно включване, Стойчо!
    Сърдечни благодарности за което.
  • Тъгува за мъртвите творци,но е жива и закачлива с живите,макар понякога да е огорчена от бездарни натрапници!😍

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...