Тъгувам те
Автори - Jane_d(Деси Инджева) и Романтик(Христо Костов)
Последна нощ, последен поглед
и думите: – Чудесно беше, но уви...
Прегръдката, целувка за последно
и малките, издайните сълзи.
Разходката, крайбрежна под луната
и пейката, която ни събра,
последните съдбовни откровения,
за минали, за бъдните дела.
Тъгувам те, сърцето ми примира,
от тягостната скорошна раздяла.
Да тръпне от вълнение не спира...
и в ритъм див препуска до премала.
Звездите ни поглеждаха щастливо,
предричаха ни нови бъднини
и сладостност от виното пенливо,
на следващите срещи и съдби.
Вълшебен бриз нашепна ни със нежност:
„Отдайте се на чувствата красиви.
Тъгата... нека тя почака, а днес...
в нощта... бъдете истински щастливи.”
Летят в копнение надежди...
окрилени от нестихващи мечти,
за нови срещи, най-копнежни...
и огнен плам в приятелски очи.
Съдбата ни събра, ориса,
сля сродните души в едно...
съдбовен стих с любов написа,
погали ни със своето перо.
Тъгувам те, защото си далече,
а зная скоро няма да те видя,
дарявам те с най-нежната целувка
и нека този миг не си отиде.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Костов Всички права запазени
