Тъй чакан ден
Какво ли виждаш щом погледнеш в очите
Дали искрицата на любовта ми чувстваш,
Какво усещаш щом докоснат те косите
Дали от аромата им ти вкусваш?
Не знам какво означавам аз за теб
Дали разбираш ти човека в мойто тяло,
Не знам сърцето ти дали обвито е в лед,
Но знай, че пламъците в мен, за тебе са изцяло.
Ти, нежността във всеки ден щастлив,
Ти, смисъла на този мой живот,
Искреността красива във мига горчив
Ти, с името наречен си любов!
Днес всеки казва аз, че трябва да те мразя,
Защото ти раняваш в мен детето,
Аз чувствата красиви никога не ще погазя
На колене пред теб аз давам си сърцето!
Аз знам, че всички хора в този миг грешат,
Душата и сърцето ми за теб живеят,
Нима те никога не могат да простят,
Нима те песен влюбена не ще запеят?
Една искра надежда в мен остана,
Един единствен ден аз толкова ще чакам,
Дотогава все ще скитам замечтана,
Ще моля някога да го дочакам!
И този, тъй мечтания от мене ден,
Не знам дали аз някога ще доживея,
Дали и нежност и опора ще намериш в мен...
Не ме гаси! Аз искам винаги да тлея!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Николова Всички права запазени
