Тъй както славеят брои
звездите по небето южно,
докато в ледени бои
родината да спи е нужно,
и със сърцето си чете
вълшебния им безпорядък,
с гласа си за да изплете
на лято химн, от мед по-сладък,
така от други светила
бера аз пухени искрици,
за да послужат за крила
на стих за твоите зеници,
през подходящия сезон
да кацна пак на твоя клон.
© Тошко Всички права запазени