7.04.2012 г., 3:08

Тъй както славеят брои...

867 0 12

Тъй както славеят брои
звездите по небето южно,
докато в ледени бои
родината да спи е нужно,

и със сърцето си чете
вълшебния им безпорядък,
с гласа си за да изплете
на лято химн, от мед по-сладък,

така от други светила
бера аз пухени искрици,
за да послужат за крила
на стих за твоите зеници,

през подходящия сезон
да кацна пак на твоя клон.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тошко Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Крис, мерси за члена, поправих го.
  • Аз само намеквах, че относно "вълшебният им безпорядък" пълният член е неправилен. И че трудно се разбира, щото подлогът е цели 5 реда по-горе.
  • Благодаря на коментиралите за изказаните мнения. Признавам си, че бях учуден от реакцията към клона -- искаше ми се той да звучи уютно, свежо, пролетно. Не се е получило. Друг път.
  • приятен полет и... кацане

    хубав стих
    Поздрав!
  • "Финтифлюшията" ти си имат своя чар, а за края и аз съм съгласна - малко "секиросва" сякаш... но пък звучи искрено
    ( Ако ми позволиш едно фриволно сравнение, твоите стихове са някак а ла рококо, което може би обяснява защо съвременните сетива малко бавно ги възприемат. Но ако читателят "укроти" съвременното темпо, открива, че ИМА на какво да се наслади.)

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...