Tъй „мъдрия“ смисъл
Ах, къде ли е онзи шапкар от Алиса?
И защо не съм вече аз малко дете?
Та всесилната Пипи ей тъй да ме слиса,
на дърво лимонадата пак да расте.
Както нощем с мечти в небесата си скита,
Mалък принц да откъсне за мене с ръка
роза звездна. Магия сред книгите скрита...
Да съм Малечка Палечка, да е така,
както нявга магьосник от Оз е орисал,
да съм Шехерезада и всичко да знам.
А пък вие търсете „тъй мъдрия“ смисъл,
на това и бездушен да бъдеш голям.
Чака вън на прозореца приказка бяла
и съм Cнежна кралица, и имам шейна.
Грозно пате, дарило сърце на раздяла,
в своя стих. Мои лебеди, ей ви го. На!
А остане ли миг до дванайсет ми стига,
до тринайсет да мога да стигна поне...
Две пантофки, магия, нечетена книга,
светло чудо, което света не отне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
