Tъй „мъдрия“ смисъл
Ах, къде ли е онзи шапкар от Алиса?
И защо не съм вече аз малко дете?
Та всесилната Пипи ей тъй да ме слиса,
на дърво лимонадата пак да расте.
Както нощем с мечти в небесата си скита,
Mалък принц да откъсне за мене с ръка
роза звездна. Магия сред книгите скрита...
Да съм Малечка Палечка, да е така,
както нявга магьосник от Оз е орисал,
да съм Шехерезада и всичко да знам.
А пък вие търсете „тъй мъдрия“ смисъл,
на това и бездушен да бъдеш голям.
Чака вън на прозореца приказка бяла
и съм Cнежна кралица, и имам шейна.
Грозно пате, дарило сърце на раздяла,
в своя стих. Мои лебеди, ей ви го. На!
А остане ли миг до дванайсет ми стига,
до тринайсет да мога да стигна поне...
Две пантофки, магия, нечетена книга,
светло чудо, което света не отне.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Лина!
-
♥️
-
Нещо тези дни не ми "лети метлата" и бягам, презглава. Благодаря ви!
-
Наде, каквото и да ни поднесе съдбата, детството е нашият спасителен бряг, където се завръщаме, за да продължим!
-
Заграбваш момчешките видения - Малечко-Палечко си е наш, Палечка е момичешка. А пантофка ти трябва една - за да оставиш за принца следа /мале, почнах и да римувам!/....
Търсиш спасение в детството... Красиво и певческо, емоционално - лека тъга из синята мъгла на спомените... -
Винаги пазим детето, което вярва в приказки. Дори и когато не го признаваме (или най-много тогава). Поздрави, Наде!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
