Tъй „мъдрия“ смисъл
Ах, къде ли е онзи шапкар от Алиса?
И защо не съм вече аз малко дете?
Та всесилната Пипи ей тъй да ме слиса,
на дърво лимонадата пак да расте.
Както нощем с мечти в небесата си скита,
Mалък принц да откъсне за мене с ръка
роза звездна. Магия сред книгите скрита...
Да съм Малечка Палечка, да е така,
както нявга магьосник от Оз е орисал,
да съм Шехерезада и всичко да знам.
А пък вие търсете „тъй мъдрия“ смисъл,
на това и бездушен да бъдеш голям.
Чака вън на прозореца приказка бяла
и съм Cнежна кралица, и имам шейна.
Грозно пате, дарило сърце на раздяла,
в своя стих. Мои лебеди, ей ви го. На!
А остане ли миг до дванайсет ми стига,
до тринайсет да мога да стигна поне...
Две пантофки, магия, нечетена книга,
светло чудо, което света не отне.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
