Тъй тайно, тъй лудо...

10.02.2012 г., 17:51 ч.

Поезия » Любовна

543 0 2

Питаше някой дали любов е то,

щом другиго тайно обичаш;

чудех се аз какво ли е то

и как можеш да го наричаш?

Щом от сърцето ти тихо извира

сила, готова светове да руши,

но частица от тебе всеки път умира,

покой да търси в чуждите души?

Мечти невъзможни щом те връхлитат

вечер преди да заспиш

и дали уморен си не питат,

но да мечтаеш можеш ли да се умориш?

Щом спомени рязко изплуват

от спящото нощно море

и питаш се какво ли сънуват

пеперудите с бели криле?

Дали просто любов е, не зная,

за мене е истинско чудо

и не бих го сменила за Рая -

да обичаш тъй тайно, тъй лудо...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.