Тъй тайно, тъй лудо...
Питаше някой дали любов е то,
щом другиго тайно обичаш;
чудех се аз какво ли е то
и как можеш да го наричаш?
Щом от сърцето ти тихо извира
сила, готова светове да руши,
но частица от тебе всеки път умира,
покой да търси в чуждите души?
Мечти невъзможни щом те връхлитат
вечер преди да заспиш
и дали уморен си не питат,
но да мечтаеш можеш ли да се умориш?
Щом спомени рязко изплуват
от спящото нощно море
и питаш се какво ли сънуват
пеперудите с бели криле?
Дали просто любов е, не зная,
за мене е истинско чудо
и не бих го сменила за Рая -
да обичаш тъй тайно, тъй лудо...
© Пламена Недялкова All rights reserved.
