Роден за да доставя радост, но толкова тъжен,
той не живее, а просто съществува;
без мечти, без желания и без стремежи;
без любов, без радост и без копнежи;
без сърце, което да бъде обичано или да обича,
без лице, което погледите да привлича;
без очи, които на усмивките да отвръщат,
без ръце, които да могат да прегръщат;
без воля и право да избира - 
скръб разяжда го отвътре, без да спира.
Обречен е той на самота,
обречен, без да има красота,
на която да се той любува,
която нощем да сънува.
Чудиш ли се кой описвам тъй, без глас?
Не се чуди, защото това съм аз.