9.04.2007 г., 22:35

Тъжен клоун

1.5K 0 1
Роден за да доставя радост, но толкова тъжен,
той не живее, а просто съществува;
без мечти, без желания и без стремежи;
без любов, без радост и без копнежи;
без сърце, което да бъде обичано или да обича,
без лице, което погледите да привлича;
без очи, които на усмивките да отвръщат,
без ръце, които да могат да прегръщат;
без воля и право да избира - 
скръб разяжда го отвътре, без да спира.
Обречен е той на самота,
обречен, без да има красота,
на която да се той любува,
която нощем да сънува.
Чудиш ли се кой описвам тъй, без глас?
Не се чуди, защото това съм аз.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • стиха ти ми въздейства силно
    тъгата ти е осезаема, но ти пожелавам да я преодолееш,
    защото понякога не всичко е така безнадеждно както ни изглежда
    поздрав и очаквам да прочета още нещо твое, мъничко пооправи ритъма

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...