18.11.2020 г., 21:35

Тъжен край

479 0 0

Казваш "Обичам те!".
Доверих ти се, макар да беше лъжа.
Незавършената ни приказка трудно се скрива.

Когато се запознахме, имах чувството, че животът ме зашлеви.
В теб имаше нещо, накараме да изпитам радост.

Ти си първото, за което си мисля, когато се будя сутрин и последното, за което се сещам преди да заспя.
През целия ден си в ума ми.

В един момент бях сам, а в следващия ти се появи и запълни празнината.
Ти ми отвори очите и сърцето.

Знаеш, че не сме изпитвали такива чувства към никой друг.
Така, че наречи ме глупав, наречи ме тъжен.
Ти си най-доброто, което съм имал.

Накрая ще се примиря, ще умра сам и съществуването ми е безсмислено.

Какво по-истинско от любовна история с тъжен край.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Богданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...