Nov 18, 2020, 9:35 PM

Тъжен край

  Poetry
478 0 0

Казваш "Обичам те!".
Доверих ти се, макар да беше лъжа.
Незавършената ни приказка трудно се скрива.

Когато се запознахме, имах чувството, че животът ме зашлеви.
В теб имаше нещо, накараме да изпитам радост.

Ти си първото, за което си мисля, когато се будя сутрин и последното, за което се сещам преди да заспя.
През целия ден си в ума ми.

В един момент бях сам, а в следващия ти се появи и запълни празнината.
Ти ми отвори очите и сърцето.

Знаеш, че не сме изпитвали такива чувства към никой друг.
Така, че наречи ме глупав, наречи ме тъжен.
Ти си най-доброто, което съм имал.

Накрая ще се примиря, ще умра сам и съществуването ми е безсмислено.

Какво по-истинско от любовна история с тъжен край.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Богданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....