Тъжен романс
В душата й тъжна
струна звъни.
Виола проплаква
някъде в здрача.
Песен любовна
тихо реди,
разказва на някого
своята драма.
Леят се думите,
бавно, ритмично.
Разливат се нежно
в страстен романс.
Нареждат в сърцето й
стих. Мелодично.
Приказка стара
за болка и блян.
Как е обичала,
колко копняла.
Как е раздавала
с шепи любов.
А после останала
пленница бяла,
на своята обич,
без благослов.
В душата й
тъжен ромон струи,
виолата още
плаче във мрака,
песен обична
за минали дни,
която сърцето
тихо изплаква.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
Поздрав и усмивка от мен 