Тъжен романс
В душата й тъжна
струна звъни.
Виола проплаква
някъде в здрача.
Песен любовна
тихо реди,
разказва на някого
своята драма.
Леят се думите,
бавно, ритмично.
Разливат се нежно
в страстен романс.
Нареждат в сърцето й
стих. Мелодично.
Приказка стара
за болка и блян.
Как е обичала,
колко копняла.
Как е раздавала
с шепи любов.
А после останала
пленница бяла,
на своята обич,
без благослов.
В душата й
тъжен ромон струи,
виолата още
плаче във мрака,
песен обична
за минали дни,
която сърцето
тихо изплаква.
© Таня Мезева All rights reserved.
Поздрав и усмивка от мен 