21.02.2023 г., 21:17 ч.

Тъжна изповед 

  Поезия
222 2 3

Реших че ще мога...да загърбя ,тъгата

да преглътна горчивия хап.

И да кажа че съществувам в реалния свят.

На млади години си дадох обет...

на първата имаща нужда

ще подам сърце,душа и моето аз.

И от тогава надолу ,не ми провървя.

Дечица си имам,една дъщеря

тя вече е майка на две любими за мен деца.

Живея,знам със своята грешка заложил

всичко в таз връзка фалшива.

Но детето ми и те и баща им са мойто сърце.

Живея,можеби грешно,но приемам

своята грешка ,моето тъпо сърце.

Но то създаде най чистите,най обичани

Мой деца.Знам че сам съм си виновен,

а не тя,защото все още я обичам.

© Ангел Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Въпроси за смисъла на живота, за ценностите, за вината. Хареса ми.
  • Гореща изповед си написал, Ангел. Дошла ти е от сърцето. Но имаш прекрасни деца, за които ти потрепва душата. Грешни сме всички, затова сме на земята, за да се учим.
  • Силна изповед, Приятелю!
    След силната поетична изповед кюрета не са нужни.
Предложения
: ??:??