Тъжна изповед
Реших че ще мога...да загърбя ,тъгата
да преглътна горчивия хап.
И да кажа че съществувам в реалния свят.
На млади години си дадох обет...
на първата имаща нужда
ще подам сърце,душа и моето аз.
И от тогава надолу ,не ми провървя.
Дечица си имам,една дъщеря
тя вече е майка на две любими за мен деца.
Живея,знам със своята грешка заложил
всичко в таз връзка фалшива.
Но детето ми и те и баща им са мойто сърце.
Живея,можеби грешно,но приемам
своята грешка ,моето тъпо сърце.
Но то създаде най чистите,най обичани
Мой деца.Знам че сам съм си виновен,
а не тя,защото все още я обичам.
© Ангел All rights reserved.
