Тъжна мисъл

На Петър

Разбрах те.

Стига вече.

Замълчи!

Не се вини,

не ме лъжи,

не страдай.

Мълчи,

мълчи и затвори очи.

Не чуваш ли?

Светът ми се разпада.

И аз умирам с него...

Стига!

Спри!

Не ми повтаряй колко съжаляваш.

Нали самият ти изпепели

и малкото,

което ми остана.

Сега мълчи.

Върви си!

Там... при нея...

Прощавам ти,

но си иди.

Махни се!

Бъди щастлив

и вечно,

вечно неин.

А аз...

ще бъда вече само

тъжна мисъл...