На Петър
Разбрах те.
Стига вече.
Замълчи!
Не се вини,
не ме лъжи,
не страдай.
Мълчи,
мълчи и затвори очи.
Не чуваш ли?
Светът ми се разпада.
И аз умирам с него...
Стига!
Спри!
Не ми повтаряй колко съжаляваш.
Нали самият ти изпепели
и малкото,
което ми остана.
Сега мълчи.
Върви си!
Там... при нея...
Прощавам ти,
но си иди.
Махни се!
Бъди щастлив
и вечно,
вечно неин.
А аз...
ще бъда вече само
тъжна мисъл...
© Няма Значение All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
