23.12.2009 г., 21:15 ч.

Тъжната ми истина 

  Поезия » Любовна
587 0 1

Послушах си приятелите. Не сърцето.
Натъпках си поемите. Във прозата.
Наум те заобичах. Като клетва.
Честита ми омраза. Вместо обич.


Празнувам се през чашите. В Неделя.

Най-близката ми църква. Са очите ти.
Прости ми глупостта. Че те споделям.
С Бог. Ти си тъжната ми истина.

© Камелия Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Нещата лесно се объркват...но понякога има шанс да тръгнат в правилната посока.Понякога...
Предложения
: ??:??