Тъжно е
Във вихъра на ,Свободата...
на тази, дето човека е човек
и разкази по митове създала
на вредител неведим.
Разкъсват тяло,образ
не вярват в чистата любов.
А тя копнежна е ,лъжовна...
и изгаря в благослов.
Реката ,спомени навява.
Дъждът ,ръждясъл търси спомен,
но за какво ,щом слънцето изгрее
ще го превърне в самота.
Птици вече не гнездят
в клоните на майчини дървета
И залезът е нечия душа
загубила любов без време.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
