Тъжно ми е...
Тъжно ми е, че тръгва си...
зад ъгъла бавно се скрива...
любовта ми посърнала,
борила се, едвам останала жива.
Отива си тъй уморена,
със времето и спомените ми дори...
съжалила навярно във себе си,
че точно мен избрала е да посети.
А в тъмнината останаха думите,
изречени не мислейки... или пък да!
Но любовта ми си тръгна посърнала,
остави след себе си чиста сълза...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Наумова Всички права запазени
