Тъжно ми е, че тръгва си...
зад ъгъла бавно се скрива...
любовта ми посърнала,
борила се, едвам останала жива.
Отива си тъй уморена,
със времето и спомените ми дори...
съжалила навярно във себе си,
че точно мен избрала е да посети.
А в тъмнината останаха думите,
изречени не мислейки... или пък да!
Но любовта ми си тръгна посърнала,
остави след себе си чиста сълза...