Ти плачеш тихо във нощта,
от хората сълзите криеш
и болката стаяваш в себе си,
не искаш друг да разбере, че страдаш.
Ти, малко и тъжно момиче,
раздаваш усмивки, преливаш от обич,
но няма кой в теб да се влюби,
само през живота вървиш.
Ще срещнещ ли своето щастие -
две нежни момчешки ръце,
които в нощта да те стоплят
и за тях да забравиш света.
© Диляна Драганова Всички права запазени