jollyroger (Коста Качев)
1543 16
20.11.2013 г., 17:39 ч.

Тъжно море... 

  Поезия » Пейзажна
531 0 4

Тъжно море...

 

В тъжния прибой вълните

плискат се едва, едва-

търся днес следа от дните

на безкрайни тържества...

 

Гледам пустошта огромна

в здрача с цвят на аметист-

плаши ме над хоризонта

тъжната небесна вис...

 

Някой минал е от тука

и във тая ранна нощ

е обрал без жал, от скука,

горе звездния разкош...

 

Вятъра вилнял до късно

с дух нехайно-напорист,

днес от Времето откъсва

спомените лист по лист...

 

И плющи из полумрака

скрит във корабния флаг,

но разбирам го: той чака

котвата да вдигнем пак...

 

Огънят ли слаб гореше,

Вятърът ли силен бе,

та угасна безнадежно

радостното ми небе?..

 

Търся по брега замислен

де е моята вина-

плисва ме със смях, засилена,

от Безкрайността вълна...

 

Помня, че с вълните спорех,

но надвиквайки се с тях

и до днес не ги оборих,

само време пропилях...

 

Очевидно: за безброя

на стихийните вълни

слаби доводите мои

са били в ония дни!...

 

С думи, някота звучали

мислите от друг Живот

се завръщат, но едва ли

имат те полезен ход...

 

...Тъмнината се сгъстява

и тежи от самота-

нощна птица нейде с врява

се обажда сирота...

 

...Тъжните прибои бият

бавно в монотонен стрес:

оживялите в Стихии

Спомени се влачат днес...

 

Коста Качев

© Коста Качев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??