21.06.2025 г., 7:56

Тъжно, нали

202 1 3

След славата на безхаберието...

след измисления фалш!?

Остава само тишина, разочарование,

тъга, болка, самота.

 

Толкова се объркаха нещата,защо?

Всеки иска да докопа не само ,пари,

души ,продажниците нямат,мяра...

казват ми че съм,покварения аз.

 

Недостоен,нечетен,отхвърлен...

Словата ми носят,печал.

Ръждата погубва,душата.

И с нея загивам и аз.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви,Приятели за подкрепата на стиха ми!Радвам се че споделихте мойте мисли!До нови,Младене,Доре🌹!!!
  • "... продажниците нямат,мяра...
    казват ми че съм,покварения аз." Уви, Ангел,така е! Доста трудно с тях ще се преборим, но трябва! Поздравления за стиха!
  • "Недостоен,нечетен,отхвърлен...
    Словата ми носят,печал.
    Ръждата погубва,душата.
    И с нея загивам и аз."

    Истината винаги носи печал, Приятелю! Но ти винаги я споделяш 1:1. Чест ти прави!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...