Тъжно-весела песен в пеон
Как не исках
в къща ниска
от приземния етаж света да гледам –
с дух потиснат,
с взор, притиснат
към гаража тенекиен на съседа.
Исках вкъщи
да се връщам
по извити стълби към небето,
след деня си
зад гърба си
да оставям долу битието.
С птици горе
в свят просторен,
прекипяла и добра да се надпявам –
и звездите
с любопитен
и усмихнат поглед да пленявам.
Много исках,
но притиска
самотата, сладостта отне ми.
На обратно
непохватно
слизам долу – там, при хорските проблеми.
Приземена,
просветлена,
от приземния етаж поглеждам,
през стъклата
в суетата
и в очите хорски се заглеждам.
Кой минава,
заминава,
от вратата честичко надничам
и усещам
как пресрещам
чужда болка – и се уча да обичам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венета Всички права запазени
