30.01.2023 г., 11:01  

Тълкуване на тишината

1.2K 6 12

ТЪЛКУВАНЕ НА ТИШИНАТА

 

Сглобена съм накриво и без снадки,

разпадам се – когато завали.

Да бъда твърда случва ми се рядко.

И всеки изгрев дълго в мен боли.

 

Дали е примес с непознати билки

и шепа пепел от червен тамян –

признавам, че сърдечните горчилки

нахлуват често в изказа ми прям.

 

Аз всяка тишина ще ти разкажа,

така че в нея да останеш гост –

ако си пътник, прималял от жажда.

 

Тя – колко е дълбока – не е важно.

Понякога след премълчан въпрос

най-истинският отговор се ражда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Имахме един предмет Допуски и сглобки , Юри, ама не ме вписвай в инженерната гилдия, аз само преминах през ТУ-то
    Благодаря ти.
  • Сглобена съм накриво и без снадки!
    Личи ти техническото образование, Валя! 😊 Хубаво е!
  • Благодаря, Роси, обичам тишината и тя наистина е много красноречива
  • Ах тази тишина, не говори, а колко много казва! Прекрасно е, Вале!
  • Благодаря, Миленка

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...