Тъмен пасианс

9.10.2009 г., 17:14 ч.

Поезия

471 0 3

Един утихващ ден - маслена лампа,

във който с тебе толко' си приличахме,

един скован живот - врата без панти,

отключих и видях, че сме различни.

По дяволите! Ние сме различни,

нима във теб живее от онази,

с която толко много се обичахме,

дето като принц аз пазих.

Но аз разбрах! Ах, как, ах, как не исках,

разкъсах сам аз моята душа,

един човек разбрал, че не го искат,

и скрил се като червей от света.

Животът! Толко' черен е и трап е,

а той се беше скрил, да, той се скри,

истинското злато е в земята,

но никой още не го е открил...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

galenaGV (Галена Воротинцева)

2009-10-09T19:21:56+03:00

Текстът е много тежък като емоция, а съкратената форма "толко" придава като че ли лека насмешка, която е в противоречие с дълбокото и красиво изразено чувство.Харесвам поезията ти! Поздрав!
kotel (Мариана Вълкова)

2009-10-09T18:07:41+03:00

"абавно,браво."дравей!
petinka67 (Петя Кръстева)

2009-10-09T18:05:17+03:00

Идейно, много идейно!
Само това "толко'" ме спъва!
Поздрави!