16.02.2008 г., 0:31

Тъмнина

629 0 1

Тъмнина


В студа мракът тихичко промъква се към тебе!

Да те сграбчи той, стой надалече,

а той идва със своите черни лапи, да те сграбчи.

Усеща страха на твоите малки наивни очички, блещукат

като мъничко човече!

Стой ти надалече, пази се от тъмнината, там се крие то...

Никой не знае защо страх от него всеки има!

Пази се от тъмнината, стой от нея ти надалече,

на светло слънцето пече, цветята радостно на теб се усмихват,

ароматът на щастието в малкото дете, извор на живота!

Бягай ти, когато видиш тъмнина, там се крие то, да те сграбчи иска!

Не, не се страхувай! Аз съм тука, близо до тебе, да те спася от мрака...

Не се страхувай, аз съм светлината, сега ще се преборим с тъмнината...

Не, няма защо да се страхуваш, тук съм вече!

В битката между тъмнината и светлината, едно човече със своите очички,

наивно, малко и безащитно, от тъмнината се боеше...

Сега то не е мъничко човече, а човек, който мъничко човече пазеше от

тъмнината, за да научи и него как да предпази другите от идващия мрак!



Малко е объркано, но така исках да се и получи!
Дано ви хареса...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...