Тъмнина

В студа мракът тихичко промъква се към тебе!

Да те сграбчи той, стой надалече,

а той идва със своите черни лапи, да те сграбчи.

Усеща страха на твоите малки наивни очички, блещукат

като мъничко човече!

Стой ти надалече, пази се от тъмнината, там се крие то...

Никой не знае защо страх от него всеки има!

Пази се от тъмнината, стой от нея ти надалече,

на светло слънцето пече, цветята радостно на теб се усмихват,

ароматът на щастието в малкото дете, извор на живота!

Бягай ти, когато видиш тъмнина, там се крие то, да те сграбчи иска!

Не, не се страхувай! Аз съм тука, близо до тебе, да те спася от мрака...

Не се страхувай, аз съм светлината, сега ще се преборим с тъмнината...

Не, няма защо да се страхуваш, тук съм вече!

В битката между тъмнината и светлината, едно човече със своите очички,

наивно, малко и безащитно, от тъмнината се боеше...

Сега то не е мъничко човече, а човек, който мъничко човече пазеше от

тъмнината, за да научи и него как да предпази другите от идващия мрак!