21.10.2013 г., 22:24

Тъмнина

1.4K 0 0

Сънувах сън, в който търсех светлина.

Угаснало бе слънцето - непрогледна тъмнина.

Звездите гаснеха, една подир друга 

и в недрата небесни зрееха тревога, разруха.

 

Хаос настъпи и в душите човешки.

Търсеха изход от живота мъртвешки,

ала покварата бе тяхна приятелка стара

и доволно, боса, тя пристъпи към олтара.

 

Крясък. Плясък. Безпомощни ръце.

Безброй очи - тъмно небе.

Суетата готви се за клада,

за своите предатели - без никаква пощада.

 

Отнякъде задуха вяра - мираж нетраен.

И блесна пламък - истински, омаен. 

Светлина...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аметист Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...