Сънувах сън, в който търсех светлина.

Угаснало бе слънцето - непрогледна тъмнина.

Звездите гаснеха, една подир друга 

и в недрата небесни зрееха тревога, разруха.

Хаос настъпи и в душите човешки.

Търсеха изход от живота мъртвешки,

ала покварата бе тяхна приятелка стара

и доволно, боса, тя пристъпи към олтара.

Крясък. Плясък. Безпомощни ръце.

Безброй очи - тъмно небе.

Суетата готви се за клада,

за своите предатели - без никаква пощада.

Отнякъде задуха вяра - мираж нетраен.

И блесна пламък - истински, омаен. 

Светлина...