12.02.2011 г., 13:51

Тъмнина

983 1 7

В прегръдките ти бих се разтопила.
Под дланите ти искам да умра.
Поела бих, дори да нямам сила,
товара ти на своите рамена.
Бих тръгнала, когато ме повикаш,
и без дори да питам накъде,
и просто за това, че ме обичаш,
бих паднала пред теб на колене.
Простила бих за всичките ти грешки,
но мога ли за моите да простя?
Повтаряйки си колко е човешко,
дали сега отново не греша?
И търсят те ръцете ми във мрака,
останал от предходните ни дни,
и пламък от жаравата им чакам,
и чакам да престане да боли.
На пътя на поредната магия
поглеждам те със толкова тъга...
Ще можем ли със теб да се открием,
преди да падне пълна тъмнина?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариета Караджова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...