Тъмнина
В прегръдките ти бих се разтопила.
Под дланите ти искам да умра.
Поела бих, дори да нямам сила,
товара ти на своите рамена.
Бих тръгнала, когато ме повикаш,
и без дори да питам накъде,
и просто за това, че ме обичаш,
бих паднала пред теб на колене.
Простила бих за всичките ти грешки,
но мога ли за моите да простя?
Повтаряйки си колко е човешко,
дали сега отново не греша?
И търсят те ръцете ми във мрака,
останал от предходните ни дни,
и пламък от жаравата им чакам,
и чакам да престане да боли.
На пътя на поредната магия
поглеждам те със толкова тъга...
Ще можем ли със теб да се открием,
преди да падне пълна тъмнина?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариета Караджова Всички права запазени
