Тъмнина
В прегръдките ти бих се разтопила.
Под дланите ти искам да умра.
Поела бих, дори да нямам сила,
товара ти на своите рамена.
Бих тръгнала, когато ме повикаш,
и без дори да питам накъде,
и просто за това, че ме обичаш,
бих паднала пред теб на колене.
Простила бих за всичките ти грешки,
но мога ли за моите да простя?
Повтаряйки си колко е човешко,
дали сега отново не греша?
И търсят те ръцете ми във мрака,
останал от предходните ни дни,
и пламък от жаравата им чакам,
и чакам да престане да боли.
На пътя на поредната магия
поглеждам те със толкова тъга...
Ще можем ли със теб да се открием,
преди да падне пълна тъмнина?
© Мариета Караджова All rights reserved.
