8.11.2006 г., 19:57

ТЪМНИНА

624 0 4
Когато те боли,
искаш да си сам.
Затваряш се в
черупка и чакаш
случка.

Бродиш сред
тъма и измама,
търсиш подслон
и уют, но срещаш
само студ.

Зад облаци
слънцето е скрито
и няма кой радост
и топлина
да ти даде.

Опитваш се да
вярваш в добро
и справедливо,
а всичко е
тъй горчиво.

Трудно е да кажеш:
"Помогни ми!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© София Русева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...