Тъмнината
ТЪМНИНАТА
Поредна нощ стоя унило в мрака,
а тъмнината взира се във мен
и безпощадно с втренчен поглед чака,
за да сломи духа ми окрилен.
И пак настоятелно тя изучава
лицето, следите по него от страх,
безсънието мое я забавлява -
ех, за кой ли път отново го разбрах.
Аз също взирам се във тъмнината
с кръвожадност, каквато в нея видях,
веднъж да я надвия във борбата ...
уви, тази нощ така и не успях.
Настъпва утрото с безброй искрици
и заедно с него идва светлината,
страхът, превърнат в мънички трохици
прогонен чезне заедно с тъмнината.
Веси_Еси (Еси)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Еси Всички права запазени
