Веси_Еси (Еси)
190 8374
Feb 23, 2016, 9:07 PM  

Тъмнината 

  Poetry
590 1 14

ТЪМНИНАТА

 

Поредна нощ стоя унило в мрака,

а тъмнината взира се във мен

и безпощадно с втренчен поглед чака,

за да сломи духа ми окрилен.

 

И пак настоятелно тя изучава

лицето, следите по него от страх,

безсънието мое я забавлява -

ех, за кой ли път отново го разбрах.

 

Аз също взирам се във тъмнината

с кръвожадност, каквато в нея видях,

веднъж да я надвия във борбата ...

уви, тази нощ така и не успях.

 

Настъпва утрото с безброй искрици

и заедно с него идва светлината,

страхът, превърнат в мънички трохици

прогонен чезне заедно с тъмнината.

 

Веси_Еси (Еси)

© Еси All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти, Йонче! Успешна седмица!
  • Браво Еси. много добро
  • Така е, Капка. Благодаря!
  • Интересна тема! Малко ти бяга ритъма!
  • Благодаря ти, Белла
  • Благодаря ви Лейди и Гавраиле. Поздрави!
  • Не всяка добра идея има красива дреха.Поздрав от мен!
  • Я, какви страсти са се вихрили! Част от вас са харесали, други са ги обвинили в лъжа, трети са прозрели известно заяждане, има и доза ирония... Но, все пак, както казва Анелия, всеки има право да изрази собственото си мнение. А аз ценя високо всеки един коментар (и поощрителен, и критичен). Радвам се, че съм успяла да пробудя толкова различни и противоречиви чувства. Благодаря на всички, които се отбиха, коментираха, оцениха. Поздрави!
  • Съгласен съм с Андромаха за римите и ритмите. Браво, Веси! Продължавай все така да рисуваш с думи!
  • "Противоречиш си - първо "стоя унило в мрака", после -"взирам се във тъмнината с кръвожадност". Няма противоречие... Това са различни (протичащи по различно време!) състояния на лирическата. Когато например светва лампата в последната строфа, сме съгласни, че вече е друг момент, нали? Стихотворението е описание на срещата на лирическата с мрака и въздейства, повече или по-малко - зависи и от самия читател. От мен поздрави, Еси...
  • Чак пък да я лъжат...не бих казала. По скоро изразяват собствено мнение, това, което са почувствали, което са видели.
    Може би съм изпитала това чувство, може би съм се взирала в тъмнината объркана и уплашена, може би в тези редове виждам себе си. Кой, притиснат от хиляди проблеми, не е будувал по цели нощи? А не е ли тъмнината символ на самотата, страха и злото като цяло? Когато чета нещо, което ме е хванало за гърлото, изобщо не ме бърка безпомощна рима.
    Поздрави и сладки сънища, за да нямате срещи с тъмнината!
  • !!!!!!!
  • Зависи от тъмнината. Ето например светлината не е достатъчна, за да освети и прогони тъмната материя в нашата вселена. Ако Бог създаде светлата, то кой създаде тъмната? Поздравление, Еси! Интересен и философски стих поднасяш.
  • Как само си нарисувала с думи тъмнината, чак ме побиха тръпки. Но винаги надежда има, щом светлината влезе, тъмнината си отива. Аплодисменти!
Random works
: ??:??