Тъмно е, няма и звездичка, луната крие се и тя.

Останал само с моите мисли, стоя на ръба на пропастта.

Дочувам шум от вълнички, разбиващи се в стените

на безкрайната земя.

Обичам те аз, но обичаш ли ме ти.

Отговорът пронизва сърцето ми

с хладната усмивка на думичката НЕ.

Стъпка напред и пропадане безкрайно.

Затварям очи, разпервам ръце

и виждам в тъмнината твоето прекрасно личице.

Очите ти пронизват моята душа и…

туп, най-после черната вода

измива образа ти завинаги от моята глава.

Отварям очи за последен път,

усещайки вкуса на кръвта,

която оцветява тъмната вода.

Навсякъде има кръв, не усещам нищо,

само празнота.