Тъмно изгрях във дланта ти...
***
... сърце, закалено единствено с болки...
дори във щастието си кърви...
Този свят е празен от излишности.
Телата са кастрирани бездомни псета.
В очите марширува взвод без личности.
Душите люшкат се в гърдите на въжета.
В този свят със теб сме невъзможности.
В твоя мир сънят ме всмука.
И плюх на всяка вяра и безбожности.
Изгубих се във теб за днес и тука.
Дори не помня себе си с подробности.
Заспах във теб, повита с любовта ти.
(Навън светът е гъст от гробности.)
По-тъмна от море изгрях в дланта ти.
Ако искаш, се пресей от мрачни солности.
Без тях ще ти остане чист прибоят.
А мен ме погреби до всички болности.
Вечеряй мойта смърт! И тя е твоя!
... сърце, закалено единствено с болки...
дори във щастието си кърви...
Този свят е празен от излишности.
Телата са кастрирани бездомни псета.
В очите марширува взвод без личности.
Душите люшкат се в гърдите на въжета.
В този свят със теб сме невъзможности.
В твоя мир сънят ме всмука.
И плюх на всяка вяра и безбожности.
Изгубих се във теб за днес и тука.
Дори не помня себе си с подробности.
Заспах във теб, повита с любовта ти.
(Навън светът е гъст от гробности.)
По-тъмна от море изгрях в дланта ти.
Ако искаш, се пресей от мрачни солности.
Без тях ще ти остане чист прибоят.
А мен ме погреби до всички болности.
Вечеряй мойта смърт! И тя е твоя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Арлина Всички права запазени
