Apaika (Арлина)
149 941
3.02.2008 г., 8:00 ч.

Тъмно изгрях във дланта ти... 

  Поезия
786 0 14
***
                                ... сърце, закалено единствено с болки...
                                     дори във щастието си кърви...


Този свят е празен от излишности.
Телата са кастрирани бездомни псета.
В очите марширува взвод без личности.
Душите люшкат се в гърдите на въжета.

В този свят със теб сме невъзможности.
В твоя мир сънят ме всмука.
И плюх на всяка вяра и безбожности.
Изгубих се във теб за днес и тука.

Дори не помня себе си с подробности.
Заспах във теб, повита с любовта ти.
(Навън светът е гъст от гробности.)
По-тъмна от море изгрях в дланта ти.

Ако искаш, се пресей от мрачни солности.
Без тях ще ти остане чист прибоят.
А мен ме погреби до всички болности.
Вечеряй мойта смърт! И тя е твоя!

© Арлина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??