16.06.2017 г., 16:59

Тъмносиньо-зелено

519 0 3

Сграбчвам те и те повличам към дъното -
там, където се вият косите ми,
с водорасли обвивам сърцето ти,
октоподи придърпват към мене душата ти,
пясъците по дъното се завихрят
и като някакъв дъжд във водата
обвиват телата ни и душите ни,
а рибите с бездушните си очи
се отдръпват и гледат немигащо
как по кожата ти песачинки и черупки от миди
се отмиват от соленото на сълзите ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Русалке, ще завихриш някое торнадо . Харесва ми!
  • Много хубаво!
    Поздрав със "Завинаги твоя"
    https://otkrovenia.com/bg/stihove/zavinagi-tvoya
  • Много майсторски стих, но ми създава тягостно усещане, като някаква убийствена страст, черна магия... Поздравления, Павлина!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...