Тънкокрилата пролет...
Тънкокрилата пролет
разтвори своите врати,
пропълзя в синевата,
в облаци - бели мечти.
Зажадняла отпива
светли капки роса,
в глътка свежа намира
звън за свойта душа.
С рoмолене запява
и по ручея тича, трепти,
бълбука във чучура,
разплисната в шепи блести.
И омайно, и нежно
ме зове с песента,
със която всяка майка
зове свойте деца.
Аз на пръсти пристъпвам
пред красотата, която
тънкокрилата пролет
е отредила за своето ято.
разтвори своите врати,
пропълзя в синевата,
в облаци - бели мечти.
Зажадняла отпива
светли капки роса,
в глътка свежа намира
звън за свойта душа.
С рoмолене запява
и по ручея тича, трепти,
бълбука във чучура,
разплисната в шепи блести.
И омайно, и нежно
ме зове с песента,
със която всяка майка
зове свойте деца.
Аз на пръсти пристъпвам
пред красотата, която
тънкокрилата пролет
е отредила за своето ято.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
