11.10.2020 г., 9:58

Тъп съм, луд и упорит

896 2 17

Не съм писал аз перфект,

редовете ми са криви, 

имало и диалект, 

а и думички лютиви... 

 

Сричките не ги напасвам, 

тоест, нямам сричкоброй. 

Закони пуйетични сгазвам, 

бил съм, ама баш, за бой. 

 

А съветите любезни

даже и не съм... отчитал...

Рими съм редял перверзни, 

а кръстил съм се... Мислител... 

 

За пуйезията, жив срам, 

див сатир опиянен, 

някакъв си хулиган

за пуйетче набеден. 

 

При това и упорит

(то е ясно, че и тъп)

палещ, като динамит, 

със две думи - пълна скръб -

 

Ох, дали да се разкая?

А дано... ма надали... 

Пиша, както и мечтая!

Луд ли съм? Ми ти кажи!...

 

Упорит и тъп, и луд -

Три в едно е комбинация

супер, даже и във шут, 

или в селската атракция. 

 

Тъй, че дразнещ, или не, 

пак пуйезия ще пиша!

Слаба, да, но от сърце 

(и чужди дупета не лижа!)

 

Таз, последната добавка, 

не се връзва със куплета...

Но моля те, недей се шашка, 

това ми е специалитета!

 

А тайната ми е, че имам 

перфектна Муза... нимфоманка... 

Но до виагра все не стигам, 

че справям се (шегица малка)

 

На клоун, знам, костюма нося, 

а той... дори не е по мярка... 

Но за овации не прося, 

като маймуна в зоопарка!

 

И нямам и пера паунени, 

ако съм птица... ще е змей... 

Не пиша стихове сапунени 

(е, тук излъгах, не се смей)

 

Високо не съм вирнал нос, 

орач съм и мастило сея. 

Какво пониква е добър въпрос -

Ми к'вото вятърът довее...

 

А той и щуротии кара, 

и простотии на кило. 

(Угасих тук една цигара

и ти намигам със око)

 

Но понякога, да, рядко, 

сред парцалите от прах

виждам бисерче най-сладко,

или пък някой смъртен грях... 

 

И тук-там, скрити сред ментета, 

ги пускам сякаш на шега. 

Но те са мънички парчета 

от мен... и моята душа... 

 

Подритвайте ги, няма страшно, 

нали съм шоуто в ефира,

едно присъствие неважно, 

нещо, като... топла бира... 

 

И пак учете ме да пиша, 

и пак, и пак, и пак, и пак. 

Но как се учи, как се диша? 

Кажете на един глупак.

 

А той (в лирическия, аз) 

с гримирана усмивка суха, 

понякога, дори без глас, 

ще се почеше... под търбуха... 

 

И тъй, пуйемата-злоядка, 

със грим-усмивка на устата,

завършвам в своята тетрадка 

(в окото... е невидима сълзата...) 

 

10.10.2020.

 

Георги Каменов 

 

От поредицата ми "Пуйезия, пуйети и пуйетеси". 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Относно Музата, за моята съм го казал, Катя 😋, а иначе от скуката бегам, като от бЕсно куче 😂
    Мерсаж и на теб 😋😂😋
  • Според мен няма по-добри Музи от критикарите. Като ти дръпнат една градивна критика, че като те хване едно творчество...
    Бъди себе си! Скучно е ако си приличаме.
  • Веско, облогороди и украси тази прекрасна дума, казваща тооолкова много 😋, а истини, толкова, колкото и ора, да не казуваме, че доста такива, имат и по повече от една таквази 😂
    Пепи, търсенето на истината е като копаенето на диаманти, всеки се надява да удари кьоравато, па дори и да копа на грешното место (примерно, в нужника) 😂
    И между другото, нуждите определят битието, а големите нужди, най-вече 😂😋😂
    Мерсаж и на двамцата 🤪😋😂😋🤪
  • ...или нужда...
    големи сте палавници!
  • Затова,Пепи, думата е толкова вълшебна, защото всеки вижда в нея своята истина!😋

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...